Вниманието на родителите е особено важно за преодоляване на хиперактивността.

 Нормалното развитие на детето и някои от симптомите на хиперактивността често се преплитат, което прави границата изключително тънка. В развитието си всяко едно дете се нуждае до определена степен от конфликтна ситуация, в която опознава себе си. Предизвиква караници и дразнене, като проява на егото си, което е особено силно проявено в първите му години. В процеса на своето развитие то научава много от   своите грешки и слабости. Същевременно хиперактивността в този период често се пренебрегва и започва да й се отделя внимание едва, когато детето тръгне на училище. Понякога тя съзнателно се игнорира от родителите.

 Проявлението на симтомите за хиперактивност започва от съвсем ранна възраст. Някои от тях са – неспокойно, неконтролируемо дете, невнимателно, неконцентрирано, лесно отклоняващо вниманието си. С концентрацията би трябвало да се подхожда внимателно, тъй като тя е състояние, което се учи. Някои деца лесно разбират същността й и овладяват почти подсъзнателно проявата й в своите занимания. При други, са необходими повече усилия, както и нарочни упражнения.

 Хиперактивността е “заболяване”, което би могло да се свърже с гените на човека. Като причина се посочва различния начин, по който функционира мозъка при различните хора. Хиперактивността може да се прояви и като реакция от страна на по-чувствителните деца в резултат на недостатъчно внимание от родителите, обкръжението и средата, в които се развиват в ранна възраст (до 4-ата година). Такава реакция например са импулсивността или пък нетърпението да изчаква реда си. Характерни са и непрекъснати караници с братя или сестри, или пък с други деца.